!!! Използвайте АРХИВА на блога !!!

Не забравяйте, че блога има и страници

На барче.

     Случвало ли ви се е да излезете на барче с надеждата да си изкарате добре, а вместо това да се върнете с мисълта, че е било последното ви излизане. Днес имах точно такова преживяване.
 Реших да разнообразя ежедневието, като изляза с приятелката си на барче. До тук добре, и наистина само до тук. Първото, с което трябваше да се съобразим, бе жегата, затова се насочихме към кварталното заведение. Избрах си парче торта от уникалното разнообразие, от четири торти. В тая жега реших да пия минерална вода, затова си я поръчах и се запътих към масата. Тя беше на самия тротоар и буквално на метри от мен минаваха коли и автобуси. От трите по-разпространени горива, дизелът правеше най-лошо впечатление, особено този излизащ от ауспуха на автобусите. Добре, че беше неделя и нямаше задръстване. И все пак всичко изглеждаше нормално за България. Тогава дойде и поръчката...  Не бях виждал по-малко парче торта. Ако аз бях на мястото на сервитьорката щеше да ме е срам да го сервирам. След малко пристигна и останалата част. Мъка! Разбрах, че минералната вода е в нова разфасовка - 330 ml. Разбира се цената не се е променила, тя си е като за голяма, от 1,5 литра. След две-три минутен шок се окопитих и предприех желязна стратегия. Облегнах се на стола, който между другото приличаше на рибарски, от брезент, и започнах небрежно да си тактувам на музиката. Все пак приятелката ми си поръча и кафе, ако бях посегнал още в началото към тортичката рискувах след три минути да остана на празна маса. През следващите петнадесетина минути упорито странейки от поръчката си, преодолях  присъствието на две крастави стари кучета, чешейки се на метри от масата ми, и "сочната" храчка на един "културен" миновач. Тъкмо когато нещата се успокоиха се появи, ТЯ. Кошмарът на днешния ден. Бях виждал и убивал стотици мухи, но до сега не се бях сблъсквал с такава. Тая беше събрала опита и наглостта на всички мухи от квартала. Не се отлепяше и на педя в страни от масата и постоянно атакуваше, ту моето парче торта, ту това на приятелката ми. Известно време махах, като луд над масата, но накрая нервите си казаха думата и грабнах вилицата. Трите минути, които смятах, че ще са ми нужни се превърнаха в три хапки. После глътнах водичката на екс и поисках сметката. Въпреки всичко с радост си платих и се запътихме обратно към вкъщи. Имах чувството, че съм преминал изпитание от някакво гадно реалити шоу.
А трябваше да се забавлявам.